РЕПОРТАЖ БЛИЗО ДО БОГА
• До лечебния извор на “Света Параскева” се стига през цепнатина в скалата
• Екскурзиите на нашите в гръцко плащат синовете и дъщерите им

Десетина автобуса, пълни с нашенски пенсионери, минават гръцко-българската граница ежедневно. Най-голямата атракция на Гърция, противно на очакванията, не са Акрополът и Олимп, а християнските манастири, кацнали на върховете на величествените скали, наречени Метеора.

“Синът реши да ни прати на екскурзия и ние малко свят да видим”, споделя Николина от Бургас. Възрастните хора, леко притеснени, обясняват на митничарите, че не носят цигари и храна. Минат ли бариерата, вече успокоени любопитно разглеждат чужбината и цъкат с език. Всичките им ниви изорани, а къщите до една белосани. Това е първото, което впечатлява нашенци. За Гърция лафът “Уф, на баир лозе” не важи.
Повечето пътешественици възприемат екскурзията като приключение. Единственото, което ги смущава, са цените в евро. Питат какви са пенсиите тук, щом купичка кисело мляко струва 2 евро. Шокирани научават, че гръцките им събратя получават между 400 и 1000 евро пенсия. Баба Цвета и леля Николина за миг притихват, а след малко запяват тъжни родопски песни.
На север от Трикала се виждат скалите. Гледката е поразителна - величествени и някак несъвместими с останалата равнинна местност. Толкова са изумителни, че в първия момент манастирите по върховете им остават незабележими. Дори геолозите остават озадачени от високо издигащите се кулообразни каменни върхове. Мит обяснява произхода им: вкаменени гиганти, може би, или пък чудно място, където Зевс си е складирал светкавиците. Иначе “ме те ора” означава “отделен във въздуха” или “над земята, близо до Бога”.
Първите отшелници дошли да търсят усамотение в пещерите на Метеора преди хиляда години. В по-следващите векове, когато Византийската империя се руши към края на 14. век и Гърция попада под османско владичество, още много монаси намират спасение на върха на скалите. Техните катерачески способности трябва да са били удивителни, тъй като пътят до първите манастири е бил от висящи въжени стълби.
Навремето тук е имало около двадесетина манастира. До 1920 г. провизиите и дори самите монаси са били качвани с мрежи и въжета. Това изисквало голяма вяра. Днес посетителите стигат до горе по направени мостове и стълби, издълбани в скалите.
Гърците са превърнали християнските храмове в атракция и изкарват не лоши пари. Входният билет е две евро. Разглеждаме прочутия мъжки манастир “Преображение Христово”, намиращ се на Великия Метеор. Още на входа на жените с панталони раздават дълги поли. После групите тръгват на обиколка. Иконостаси, икони, стенописи, не много по-различни от тези, които можете да видите в нашите манастири. Само дето всичко блести, снимането на музейните експозиции е забранено. Затова пък можете да си купите брошури, книжки, карти, икони, кръстчета и медальони от магазина в манастира. Наоколо се вдига страшна врява, по коридорите бляскат светкавици, чува се приглушен кикот. Монаси и свещенослужители няма, единствено очите на електронните камери следят за реда. Тук-там се забелязват ремонтни групи от работници, които точно в момента подменят тръбите за парното и сателитните чинии на покривите на скалния манастир. Гледката си струва.
“На село имахме същия оджак”, коментира огнището в манастирската магерница баба Марийка. Иван от Банско обаче се диви на останал от древността дървен шмиргел. Вниманието на мъжете в мъжкия манастир е приковано от огромните бурета за вино и приспособления за отстраняване на джибрето.
Разглеждаме женския манастир “Свети Стефан”. Всъщност тук почитат двама светци св. Стефан и св. Харалампий. В манастира живеят постоянно 31 монахини. Сестра Марина грабва вниманието на групата. Тя разказва за житието на св. Харалампий, който е покровител на болните, най-вече чумавите и страдащи от венерически болести, както и на бедните. Пред неговата икона хиляди миряни от цял свят идват да се молят за здравето на свои близки. В манастирската църква има и негови мощи - парченце от черепа на светеца. Впечатлени от разказите на монахините, нашите баби се втурват към църковното магазинче. Екскурзоводът обаче им подшушва, че иконите, които се продават тук, съвсем не са дело на монасите, а се изработват в специална работилница, откъдето могат да се купят на половин цена.
Фабриката за икони се намира в градчето Каламбака, разположено в подножието на Метеорите. Посрещат ни като скъпи гости с чашка узо и безалкохолно. Засмяна българка на име Таня разказва за древната технология, по която се изработват иконите. Всичко е ръчно и уникално - измама няма. За българи цената е с 20 до 40 на сто надолу. В магазина към фабриката най-голям интерес предизвикват златните верижки, кръстчета и богородици. Ланците са навити на огромни макари и се продават на сантиметри. Млади бижутери взимат на място мярка и за секунди сглобяват бижутата. След час оживена търговия екскурзоводът вижда зор да прибере групата обратно в автобуса.
На път за Катерини - Паралия, където е нощувката, автобусът спира за почивка в долината Темби при църквата “Св. Параскева”. От дупка в скалата тук извира вода с чудотворна сила да лекува болни очи. Само на метри от там е и изворът на Афродита. Легенда разказва, че когато се връщала от Олимп след гуляй с боговете, Афродита се миела в този извор и така връщала своето моминско целомъдрие. След духовното пречистване на Метеора нашите баби намокриха очи в извора на “Св. Параскева” и умиха ръце в потока на Афродита.

Поли БОЯНОВА, София - Солун
(специално за в.“Над 55”)